Връх Ботев – 25.09.2010
понеделник, 27 сеп 2010
О да 
успяхме!!!!
След много премеждия, успяхме да качим върха!
Похода тръгна още в началото с някой странни случки…
1. Паднахме на карти…
2. Влака пропусна да спре на Калофер
3. Оскубаха ни за да ни закарат до Паниците от Карлово…
след това стана нормално положението. Приятен и слънчев преход до х.Рай.
Гледката беше прекрасна и всички се порадвахме на хубавото време.
Качихме се за 4часа и седнахме да копунясваме.
На х.Рай имаше НЕВЕРОЯТЕНА БОБЕНА ЧОРБА! Успях да опаткам 2!
Към 9-10h дойде и групата от Пловдив, а малко след тях и Елица и Емо.
Няма да влизам в детайлно описание на купона, но най важното бе че беше доста весело! Попяхме си, попихме и се повеселихме
Последните от наще легнаха в 4:30, а в 5 сутринта се опитах да ги събудя по нестандартен начин
Уж тръгнах да слизам от 2рия етаж на леглата и се оплетох в смотаното легло… Паднах като круша до дърво… Единсвено коляното ми пострада
Успях да събудя цялото спално ама гък не казах с идеята да не ги притеснявам 
Сутринта се надигнахме в 7 и бяхме готови да тръгнем, но един малък и незначителен фактор „ГЪСТА МЪГЛА“ ни забави с тръгването. От хижата не се виждаше на 2 метра пред нас!
изчакахме до 8 и лека полека с бодра крачка „Някой!“ „Други бяха с тежка крачка…“ поехме към тарзановата патека. Изкачихме я! Поехме към Ботев в гъстата мъгла и накрая се качихме. Доста време отне да открием станцията! тя бе пред нас но на 3 метра нищо не се виждаше. Тъпото бе че освен бялата мъгла нищо не успяхме да видим 
Направихме снимки. Документирахме събитието и пихме топъл МЕГА БИЛКОВ чай с уиски „15 годишно“ което къташе Гунди в раницата. Елица и Емо пеха преди нас към следващата хижа, а ни останахме още малко в топлата метеорологична станция. Подразбрахме как се прави чая там и колко минути се вари 1 яйце Като отидете дам може да попитате 
информацията е строго конфидициална!
След приятната почивка поехме към заслон Ботев следвани от голяма група адвокати от Пловдив. На заслона хапнахме по една чорба. След необходимата почивка с бодра крачка поехме към х.В. Левски където ни очакваха Анита, Здравко и компания.
След час преход, мъглата започна да се вдига и се откри гледката и за нас
С бодра крачка стигнахме до хижата, където ни очакваше топла баня и приятелска компания.
Към 8 вечерта, Анита направи разбор на събитието в което участвахме всички и раздаде грамоти на участниците. Хапнахме и се присъединихме към пловдивската компания, които си водиха много добър китарист. Стана голяма веселба в която 2те групи участваха активно.Вечерта бе наситена с много песни и приятелски разговори. По някое време започнахме 1 по 1 да се отправяме към леглата и дългоочакваната почивка
Сутринта към 8, станахме и някой закусваха, други пиха кафета и опразваха запасите си с цигари
Част от групата посети Карловското пръскало (много е красиво!) където направихме планинско кръщене на 2ма участника от нашата група: Деница (кръстена БИСЕРНА КАПКА) и Делян (кръстен БИСЕР) Бе аз много настоявах за това събитие, но не знаех ритуала с водата … добре че бе Анита да ме изкара от неловкото положение и да не се излагам много много (Сега вече го знам ама …)
След това поехме към Карлово. От х. В. Левски до Карлово е (за мен) най живописния път за слизане в стара планина. Пътеката се вие до Стара Река и по малки дървени или бетонни мостчета сред невероятна природа се слиза първо до х. Б. Рози и след това до х. Хубавец. На втората хижа седнахме да обядваме и се разделихме с част от компанията. Лека полеа групите тръгваха на долу, а аз си пиех ракия, която ни подариха от пловдивската група, с която споделихме както вечерта, така и слизането до Карлово.
Нашата група от 8 човека тръгна последна и след 2 часа слизане вече бяхме в града. Разделихме се с Деница, Свилена и Гунди, които изчакаха кола и се прибраха по живо по здраво. Останалите се натоварихме във влака и се засякохме с Пламенка Прибрахме се в Русе към 3h и нашият поход приключи.
Много съм доволен от всичко преживяно 3те дни и съм благодарен на Анита и Здравко за организацията която направиха и имахме шанса да подкрепим.
Надявам се отново да направим подобна разходка, но това вече е друга история
Сега е момента да спомена участниците в нашата група: Деница, Свилена, Мариела, Мълвена, Иван, Делян, Аз, Елица и Емо.
| Рубрики: Клуб ЦИКО | Коментари (2) »